Прави ми впечатление, че напоследък повечето споделяме мнения за книги, които са ни напрвили силно впечатление и са свързани с личностното развитие и уменията за учене. Мисля, че това е много полезно за всички нас.
Ето и аз ще споделя с вас една книга, която ме впечатли силно.
„Съкровищата на пътешественика” от Анди Андрюс разказва за един бивш изпълнителен директор, на който в определен момент от живота се струпват като лавина, едно след друго, непоносимо много неприятности, буквално „изпада” от борда: остава без работа, има възможност да загуби къщата си, не може да се грижи за семейството си, няма медицинска застраховка, а дъщеря му се нуждае от спешна и скъпа операция и т.н. В момент, в които му се струва, че единственият възможен начин да се отърве от бедите е да приключи с живота си, му се случват невероятни неща – започва едно пътуване във времето, което го среща с изключителни личности от световната история. Всеки от тях говори с героя и накрая му дава по един свитък, който в крайна сметка е способен да промени живота му. Тези беседи и свитъците са всъщност съкровищата, които са втори шанс за героя, те му показват, че всичко е свързано и всеки има своето уникално място в света, и че в собствените му ръце е да промени хода на съдбата. Това е една история за начина, по който виждаме нещата от живота и за различния поглед на успеха и неуспеха, разказана по много завладяващ и увлекателен начин.

Има много възторжени отзвуци от книгата: „Велик пътеводител в бъдещето”; „Най-вдъхновяващата книга след „Най-великото чудо на света” от Од Мандиго”, „…предизвикателна книга, която ви кара да достигнете своя пълен потенциал” и т.н. Суперлативите са много. Няма да ви преразказвам книгата, ще споделя само част от единия от свитъците:

„…Ще посрещна деня с опрощение.
Ще простя и на себе си.
В продължение на много години аз бях най-големият си враг. Премислях отново и отново всяка грешка, всяка невярна преценка, всеки провал. Всяко неспазено обещание, всеки пропилян ден, всяка непостигната цел увеличаваше неудовлетворението ми от живота. Тревогата ме сковаваше в парализиращата си хватка. Изпитвах разочарование от себе си и допълнително го засилвах, като реагирах с бездействие.
Днес разбрах, че е невъзможно да се боря с врага в свое лице.
Ще изтрия съмненията и страховете, които възкресяват миналото.
Отсега нататък миналото ще престане да предопределя съдбата ми.
Простих си. Животът ми започва отначало.
Ще простя дори на онези, които не са ме молили за това.
Ще простя на всички, които ме критикуват несправедливо и ме обиждат.
Ще простя на себе си.
Ще посрещна деня с опрощение.”

Научих, че тази книга дори се изучава в някои американски училища. Искрено ви я препоръчвам.