В момента чета една страхотна книга наречена „Мислене за промяна” от Джон Максуел (препоръчвам ). Основната теза в книгата е нещо, в което аз самия дълбоко вярвам – ако искате да промените нещо в живота си първо трябва да промените себе си, а първата стъпка е свързана с промяна на мисленето. Това е възможно, а един от начините е чрез усвояването на нови мисловни умения.
В една от главите Максуел описва така нареченото от него „колективно мислене” или как да работим добре с хората около нас, така че да постигаме страхотни резултати. Често ние наричаме това работа в екип.
Разбира се, Максуел говори за това, как работата в екип води до по-бързи, по иновативни, по-зрели и като цяло по-добри резултати от това, човек да взема решения сам (особено в области, в които не притежава експертно познание). Дискутират се и много как – като ценим другите и идеите им, насърчаваме сътрудничеството, имаме ясен ред и цели на дискусиите ни и т.н
Един от моментите, които ми направи особено голямо впечатление в тази част са идеалните характеристики на хората, които да включим в екипа, Максуел говори за това кои биха били „правилните” хора. Макар аз лично да смятам, че няма правилни и грешни хора тези характеристики според мен описват профила на добрия екипен играч.
Ето цитат от книгата:
- Хора, чието най-голямо желание е успеха на идеите.
- Хора, които са способни да добавят стойност към мислите на другите.
- Хора, които могат емоционално да се справят с бързи промени в разговора.
- Хора, които ценят силните страни на другите в сфери, в които лично те са слаби.
- Хора, които разбират стойността на мястото си на масата.
- Хора, които поставят най-доброто за екипа пред най-доброто за себе си.
- Хора, които могат да събуждат най-доброто мислене у тези около тях.
- Хора, които притежават зрялост, опит и успех в сферата на разглеждания въпрос.
- Хора, които ще приемат отговорността за решенията.
- Хора, които ще си тръгнат от масата с нагласата „ние”, а не „аз”
Четейки горните критерий за първи път въпроса, който изникна при мен беше не къде са хората, с които работя спрямо тях. Въпроса беше къде съм самия аз?
Ами вие?
Това за което става въпрос тук е хора двигатели , хора с интелект ,толерантност , принципи ,възпитание. Това е модел към който всеки от нас трябва да се стреми , да гони , да вярва.Това е едиствената успешна формула на поведение.Трябва дълбоко самоосъзнаване и съзнание за да може всеки един от нас да се доближи колкото е възможно повече към такъв модел на поведение.Модела на успешния човек.
Благодаря за препоръчаната книга – изглежда интересна. Не знам какво точно има предвид Максуел като говори за “правилните хора” в екипа, тъй като за сега не съм прочела книгата. По мое лично мнение обаче за всеки екип има правилните хора, взависимост от конкретната задача/ проект. Това зависи от подготовката на хората, експертните им знания и емоционалната им готовност да допринесат за успешната работа на екипа. Наистина е много важно да знаем как да работим с хората около нас, да можем да ги мотивираме и да допринасяме за тяхната ефективност, за постигането на “страхотни” общи резултати.
@Ванка – да, правилни са ти наблюденията. Както казах, аз самия се чудя доколко очаквайки това от другите аз самия се справям добре? Те съмненията ми не са съвсем безпочвени
, аз влагам повече смисъла в “правилно” поведение. Аз също като теб смятам, че фокуса би трябвало да е във взаимодействието.
@Бени – Наистина ти препоръчвам книгата. Самия Максуел говори за “правилни” хора, или поне превода е такъв
Веднъж бях на един семинар, там лекторът изкажа следната идея:
“Има два типа хора – антисоциални и социални хора. Съществуват характеристики и умствени нагласи, които са причина за това около 20% от хората от всяка раса да се съпротивляват яростно срещу всяко действие или група хора, целящи някакво подобрение или напредък. Тези хора са познати с тенденцията си към антисоциално поведение. Тъй като тези хора са едва 20% от населението и само 2½ процента са наистина опасни, то са необходими съвсем малки усилия, за да подобрим чувствително състоянието на обществото.” Това е базирано на L. Ron Hubbard, Introduction to Ethics. След което следват по 12 характеристики от единия и другия тип.
Това което разбирам, че другите са само огледало на нашите същности, но понякога срещаме хора, с които не искаме да имаме нищо общо, едва ли да работим с тях. Сега тук идва идеята може би, ако си добър ръководител и лидер наистина би постигнал синергия, даже и с група скинари да събираш дарения за децата от Африка. Но понякога се замислям до колко си струват всичко това и че винаги има граница на хората с които искаш да работиш и тези с които даваш повече отколкото получаваш. Поне това аз мисля.
А до колко сме ние или поне всеки един от нас.”Хора, които ще приемат отговорността за решенията”. Според мен поне попадаме в тази група, защото търсим решения, търсим възможности, защото осъзнаваме, че ние сме отговорни пред себе си за това какви искаме да бъдем и какви сме сега.
След последното занятие, което проведохме със Сашо, и играта с мишките, сиренцата и шоковете, смятам че към характеристиките на “правилния” екипен играч трябва да добавим и следване на посоката, която е избрал екипът. В тази връзка добрият екипен играч трябва да може да отстъпи, когато не е прав, и да защити и поведе екипа към правилната посока, когато е сигурен и уверен в себе си. Добрият екипен играч трябва да познава много добре силните си страни и да умее да ги използва, както и да познава и слабите си такива и да не позволя те да му влияят и дърпат назад. Това, което научих и досега от програмата МОС, е че добрият екипен играч трябва първо да умее да слуша емпатично и да се поставя на мястото на другия, а после на свой ред да говори и да иска да бъде чут и разбран. А що се отнася лично до мен – аз имам още много да уча за екипната “игра” , затова мисля че и тази книга е много подходяща за мен. Благодаря ти
Тази тема наистина е доста актуална за нас. Работата в екип през семестъра може да ни наведе на доста размисли за това какъв смятаме, че е идеалният екипен играч, и до колко ние самите се припокриваме със собствените си критерии. В този ред на мисли неща, които ми направиха впечатление в работата ни в различните екипи:
- За един успешен екипен играч е много важно да е наясно не само какво той цели и желае да постигне за себе си и екипа, но да знае какво и другите очакват и желаят да постигнат. Защото само когато целта е обща и всички имат съгласие по нея, само тогава може да се постигне успех. Екип, където всеки гони различни цели, некоординирани с другите често е неефективен.
- Комуникацията е наистина жизненоважна. Не само като говорене и изразяване на мнение, но и в слушането и разбирането на това, което ни казват другите. Често комуникацията е привидно успешна, а членовете на екипа са се разбрали, но по-късно се оказва, че същността на процеса е разбрана различно от всеки един. За това обсъждането, задаването на въпроси е от особено значение.
- Емпатия. Да може да се поставиш на мястото на другия. Основен проблем в екипите до сега бе проблема да излезем извън нашите представи, често приемаме, че знаем как, имаме най-ясна представа, което автоматично се превръща в ограничаващо убеждение и ни пречи да видим истинската ситуация. Способността да се поставим на мястото на другия ни дава възможност да излезем от собствената си рамка.